Въведение в неръждаемата стомана

Неръждаемата стомана (неръждаема стомана) според GB/T20878-2007 се определя като неръждаема, устойчивост на корозия като основни характеристики и съдържание на хром от най-малко 10,5%, максималното съдържание на въглерод от не повече от 1,2% стомана.
Неръждаемата стомана е съкращението от неръждаема стомана, устойчива на въздух, пара, вода и други слаби корозивни среди или неръждаема стомана; Стоманата, която е устойчива на химически корозионни среди (киселина, основа, сол и други химически ецвания), се нарича киселинно устойчива стомана.
Поради разликата в химическия състав на двете, тяхната устойчивост на корозия е различна, обикновената неръждаема стомана обикновено не е устойчива на химическа средна корозия, а устойчивата на киселина стомана обикновено е неръждаема. Терминът "неръждаема стомана" не се отнася просто до един вид неръждаема стомана, но означава повече от сто вида промишлена неръждаема стомана, всяка разработена неръждаема стомана има добро представяне в своята специфична област на приложение. Ключът към успеха е първо да се разбере целта и след това да се определи правилната марка стомана. Обикновено има само шест вида стомана, свързани с областта на приложение на строителната конструкция. Всички съдържат 17-22% хром, а по-добрите класове съдържат и никел. Добавянето на молибден може допълнително да подобри корозията на атмосферата, особено устойчивостта на корозия на атмосферата, съдържаща хлорид.
Като цяло твърдостта на неръждаемата стомана е по-висока от тази на алуминиевата сплав, а цената на неръждаемата стомана е по-висока от тази на алуминия.